Обичан и мразен, преситен от думи,
избягах далеч от пороя.
Сега съм спокоен, дори да е трудно,
ще пия за болката своя.
Поредната бира се дави от пяна,
но тази е чиста, не блатна.
Онази е черна, от злоба пияна,
родена от грубост невнятна.
Уж сам се наливам, а сякаш се рея
над бряг, със звездици накичен.
Там двама сме вече. Да, точно със Нея –
жената, която обичам. ...