Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
15.08.2019 г., 15:01 ч.

Променливо време 

  Поезия » Любовна
524 5 8

 

Тя забрави свойта усмивка,

да я вземе се върна при мен.

Беше мила, нежна бъбривка

и се смяхме през целия ден.

Пак си тръгна, забрави тъгата,

а навън изведнъж заваля

и в небето окъпано, мокро,

появи се бяла дъга.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??