Погали ме като роза, нежно,
с цвета на изгряващото слънце.
С мек вкус на вино устните си впий,
разлей аромата си по мене.
Докосвай ме, изпепелявай ме,
изтрий ме и пак рисувай ме.
Променяй ме, прави ме своя,
кради ме и връщай ме отново.
Навлизай вътре, макар и забранено,
запълвай ме, допълвай.
Загрозявай ме и разкрасявай,
трупай ми греховете и после
моли се за моята грешна душа -
… сродната на твоята.
Умолявай и раздирай ме...
Откъсвай викове от измъченото тяло.
Сълзи отронвай от моите очи
и усмивка поставяй на лицето.
Движи се навсякъде във мене,
дръж ме здраво и до кръв целувай ме.
Запалвай ме и после ме загасяй,
от цялото си същество -
… обичай ме.
© Любомира Герова Всички права запазени