Подобно орехова сянка,
тъгата падна във зениците.
През вените пробяга бързо,
до всичките ми корени проникна.
Подплашено от своя ритъм,
сърцето пусна се в гонитба.
Промуши се през миглите тъгата,
като слънчев лъч на залез.
Намери си заслон в гонитбата,
там - при парещите клетки,
където е започнало началото,
където ще намеря някога и края.