Mar 25, 2008, 11:10 PM
Промуши се през миглите тъгата...
Подобно орехова сянка,
тъгата падна във зениците.
През вените пробяга бързо,
до всичките ми корени проникна.
Подплашено от своя ритъм,
сърцето пусна се в гонитба.
Промуши се през миглите тъгата,
като слънчев лъч на залез.
Намери си заслон в гонитбата,
там - при парещите клетки,
където е започнало началото,
където ще намеря някога и края.
тъгата падна във зениците.
През вените пробяга бързо,
до всичките ми корени проникна.
Подплашено от своя ритъм,
сърцето пусна се в гонитба.
Промуши се през миглите тъгата,
като слънчев лъч на залез.
Намери си заслон в гонитбата,
там - при парещите клетки,
където е започнало началото,
където ще намеря някога и края.
© Ели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
това което е било, е това което ще бъде!!!
-
Ели, изключително оригинален и впечатляващ стих си написала!
Поздравявам те! -
Чудесно е!
-
Интересно! Поздрави!
-
В едно са сляти
и началото и края
като двама съзъкляти
животът ни които...ваят...
!!!!*
!!!!* -
в началото е края...
поздрав! -
Много красиво стихотворение
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
