Естир (Златка Петкова)
27 828
2.02.2007 г., 1:07 ч.

Промяна 

  Поезия
812 0 9
Промяна

Пристигам в родния си дом,
където момини сълзи цъфтят и бели рози,
където чувствата са корени без друм,
а аромата на ошаф тъга ми носи.

Пристигам в родния си дом,
където вечер песен на щурците
събужда тишината и аз знам,
че в мен се раждат спомените скрити:
               На детството и звънкия ми смях,
               на истините във пръстта открити
               и миговете, чрез които аз разбрах,
               че злото и грехът съпътстват дните.

Пристъпям плахо на прага
и искам пак лалетата ми да са жълти,
но се страхувам, че сега
без мене станали са мъртви.

Пристигам в родния си дом
и ме посреща дъх на теменуга,
пак
    чувствата са
                      корени без друм,
но аз
       съм
             съвършено друга.

2003г

© Златка Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??