Промяна
Пристигам в родния си дом,
където момини сълзи цъфтят и бели рози,
където чувствата са корени без друм,
а аромата на ошаф тъга ми носи.
Пристигам в родния си дом,
където вечер песен на щурците
събужда тишината и аз знам,
че в мен се раждат спомените скрити:
На детството и звънкия ми смях,
на истините във пръстта открити
и миговете, чрез които аз разбрах,
че злото и грехът съпътстват дните.
Пристъпям плахо на прага
и искам пак лалетата ми да са жълти,
но се страхувам, че сега
без мене станали са мъртви.
Пристигам в родния си дом
и ме посреща дъх на теменуга,
пак
чувствата са
корени без друм,
но аз
съм
съвършено друга.
2003г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Петкова Всички права запазени
