Промяна
Пристигам в родния си дом,
където момини сълзи цъфтят и бели рози,
където чувствата са корени без друм,
а аромата на ошаф тъга ми носи.
Пристигам в родния си дом,
където вечер песен на щурците
събужда тишината и аз знам,
че в мен се раждат спомените скрити:
На детството и звънкия ми смях,
на истините във пръстта открити
и миговете, чрез които аз разбрах,
че злото и грехът съпътстват дните.
Пристъпям плахо на прага
и искам пак лалетата ми да са жълти,
но се страхувам, че сега
без мене станали са мъртви.
Пристигам в родния си дом
и ме посреща дъх на теменуга,
пак
чувствата са
корени без друм,
но аз
съм
съвършено друга.
2003г
© Златка Петкова All rights reserved.
