2 feb 2007, 1:07

Промяна

  Poesía
1.2K 0 9
Промяна

Пристигам в родния си дом,
където момини сълзи цъфтят и бели рози,
където чувствата са корени без друм,
а аромата на ошаф тъга ми носи.

Пристигам в родния си дом,
където вечер песен на щурците
събужда тишината и аз знам,
че в мен се раждат спомените скрити:
               На детството и звънкия ми смях,
               на истините във пръстта открити
               и миговете, чрез които аз разбрах,
               че злото и грехът съпътстват дните.

Пристъпям плахо на прага
и искам пак лалетата ми да са жълти,
но се страхувам, че сега
без мене станали са мъртви.

Пристигам в родния си дом
и ме посреща дъх на теменуга,
пак
    чувствата са
                      корени без друм,
но аз
       съм
             съвършено друга.

2003г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...