2 февр. 2007 г., 01:07

Промяна

Поэзия

1.2K 0 9

Промяна

Пристигам в родния си дом,
където момини сълзи цъфтят и бели рози,
където чувствата са корени без друм,
а аромата на ошаф тъга ми носи.

Пристигам в родния си дом,
където вечер песен на щурците
събужда тишината и аз знам,
че в мен се раждат спомените скрити:
               На детството и звънкия ми смях,
               на истините във пръстта открити
               и миговете, чрез които аз разбрах,
               че злото и грехът съпътстват дните.

Пристъпям плахо на прага
и искам пак лалетата ми да са жълти,
но се страхувам, че сега
без мене станали са мъртви.

Пристигам в родния си дом
и ме посреща дъх на теменуга,
пак
    чувствата са
                      корени без друм,
но аз
       съм
             съвършено друга.

2003г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Pustinnocvete (Стами)

Страхотен стих ...поздравления от мен..браво.

2007-02-18T17:42:57+02:00
Естир (Златка Петкова)

Благодаря ви за милите думи

2007-02-03T19:12:43+02:00
SKY (София Русева)

Много е тъжно... дори ме е страх някой ден да изпитам това самотно чувство на отминалото време...Прекрасен стих!

2007-02-03T18:05:44+02:00
Bobolina (Борислава)

Много ми хареса, особено краят е много въздействащ.

2007-02-03T15:36:49+02:00
Естир (Златка Петкова)

Благодаря ви много за хубавите думи

2007-02-02T17:53:06+02:00