7.10.2006 г., 22:09

промяна

1.1K 0 12


В унес бях -
пробуди ме.

Гледах дъжда -
показа ми дъгата.

В самота немеех -
накара ме да пея.

По трънливи друми бродех -
над цветни лехи ме понесе...







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава промяна!
    И хубаво стихче!
  • Щастливец е , който е успял да те разцъфне, защото ти ще си неговата Ласка!
  • Красиво,нежно,
    до безметежност
  • Поздрави за невероятно красивият стих!
  • След дъжда винаги изгрява дъгата,
    в душата радостни искри се разгоряват,
    с изплаканите сълзи си отива самотата,
    любовна песен устните запяват!

    Браво, Ласка! Нека сърцето не спира да пее - от щастие, от любов!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...