7.10.2006 г., 22:09

промяна

1.1K 0 12


В унес бях -
пробуди ме.

Гледах дъжда -
показа ми дъгата.

В самота немеех -
накара ме да пея.

По трънливи друми бродех -
над цветни лехи ме понесе...







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава промяна!
    И хубаво стихче!
  • Щастливец е , който е успял да те разцъфне, защото ти ще си неговата Ласка!
  • Красиво,нежно,
    до безметежност
  • Поздрави за невероятно красивият стих!
  • След дъжда винаги изгрява дъгата,
    в душата радостни искри се разгоряват,
    с изплаканите сълзи си отива самотата,
    любовна песен устните запяват!

    Браво, Ласка! Нека сърцето не спира да пее - от щастие, от любов!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...