7 окт. 2006 г., 22:09

промяна

1.1K 0 12


В унес бях -
пробуди ме.

Гледах дъжда -
показа ми дъгата.

В самота немеех -
накара ме да пея.

По трънливи друми бродех -
над цветни лехи ме понесе...







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава промяна!
    И хубаво стихче!
  • Щастливец е , който е успял да те разцъфне, защото ти ще си неговата Ласка!
  • Красиво,нежно,
    до безметежност
  • Поздрави за невероятно красивият стих!
  • След дъжда винаги изгрява дъгата,
    в душата радостни искри се разгоряват,
    с изплаканите сълзи си отива самотата,
    любовна песен устните запяват!

    Браво, Ласка! Нека сърцето не спира да пее - от щастие, от любов!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...