7 окт. 2006 г., 22:09

промяна

1.1K 0 12


В унес бях -
пробуди ме.

Гледах дъжда -
показа ми дъгата.

В самота немеех -
накара ме да пея.

По трънливи друми бродех -
над цветни лехи ме понесе...







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава промяна!
    И хубаво стихче!
  • Щастливец е , който е успял да те разцъфне, защото ти ще си неговата Ласка!
  • Красиво,нежно,
    до безметежност
  • Поздрави за невероятно красивият стих!
  • След дъжда винаги изгрява дъгата,
    в душата радостни искри се разгоряват,
    с изплаканите сълзи си отива самотата,
    любовна песен устните запяват!

    Браво, Ласка! Нека сърцето не спира да пее - от щастие, от любов!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...