7 oct 2006, 22:09

промяна

  Poesía
1.1K 0 12


В унес бях -
пробуди ме.

Гледах дъжда -
показа ми дъгата.

В самота немеех -
накара ме да пея.

По трънливи друми бродех -
над цветни лехи ме понесе...







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава промяна!
    И хубаво стихче!
  • Щастливец е , който е успял да те разцъфне, защото ти ще си неговата Ласка!
  • Красиво,нежно,
    до безметежност
  • Поздрави за невероятно красивият стих!
  • След дъжда винаги изгрява дъгата,
    в душата радостни искри се разгоряват,
    с изплаканите сълзи си отива самотата,
    любовна песен устните запяват!

    Браво, Ласка! Нека сърцето не спира да пее - от щастие, от любов!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...