3.02.2021 г., 14:30

Промяна

1.2K 0 3

 

Безкраен низ от делнични проблеми,
животът ни изпълнен е с промени,
а времето забързано не чака
и ни бележи с своя отпечатък.

 

Косите черни стават посребрени
и погледи дълбоки, уморени,
обръщаме по-честичко обратно
към миналото бурно и превратно.

 

И днес, на жизнения път в средата,
на кръстопът изправя те съдбата.
Към теб промяна нова се задава.
Ти посрещни я както подобава!

 

Не се предавай и бъди спокоен!
Животът просто е така устроен.
Нали след всеки залез ден изгрява
и топло слънце пътя озарява.

 

Николай Димов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...