3.02.2021 г., 14:30

Промяна

1.2K 0 3

 

Безкраен низ от делнични проблеми,
животът ни изпълнен е с промени,
а времето забързано не чака
и ни бележи с своя отпечатък.

 

Косите черни стават посребрени
и погледи дълбоки, уморени,
обръщаме по-честичко обратно
към миналото бурно и превратно.

 

И днес, на жизнения път в средата,
на кръстопът изправя те съдбата.
Към теб промяна нова се задава.
Ти посрещни я както подобава!

 

Не се предавай и бъди спокоен!
Животът просто е така устроен.
Нали след всеки залез ден изгрява
и топло слънце пътя озарява.

 

Николай Димов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...