19.02.2008 г., 14:33

Промяната е живот!

794 0 2

Промяната е живот!

Един премъдър философ (забравих името в момента),

със думи винаги готов бил да обори опонента.

Че всичко бързо се развива, обаче взел, че проумял,

и като израз на това - по философски... замълчал.

Каквото и да изречеш за всяко нещо, без значение,

във следващия миг дори то не е същото творение!

И, всъщност, мислейки, разбирам, че странно е, ала и вярно,

и най-познатото ни нещо преобразува се безкрайно.

Какво остава за човека, дори когато го познаваме,

самите ние се променяме, макар и да не го съзнаваме.

И как очакваме тогава, не е ли някак илюзорно,

че любовта ни ще е вечна и в нея ще ни е просторно?

Променяме се ние двама, менят се чувствата, съдбите,

обратното ще бъде драма, застой в оковите на дните.

И мисля, че така и трябва, назад не искам да се върна,

а любовта ни споделена в спокойна обич се превърна.

И сигурно ще е различна, защото още се развива.

Дано! И нека се мени! Тогава значи, че е жива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Мария!!!
  • Много мъдро, наистина е така. Любовта преминава в спокойна и осъзната обич, която е много по-стойностна и трайна. С такова съзнание трябва да посрещаме любовта и да не се страхуваме от времето.
    Възторжен поздрав, Мапия!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...