Промяната е живот!

Един премъдър философ (забравих името в момента),

със думи винаги готов бил да обори опонента.

Че всичко бързо се развива, обаче взел, че проумял,

и като израз на това - по философски... замълчал.

Каквото и да изречеш за всяко нещо, без значение,

във следващия миг дори то не е същото творение!

И, всъщност, мислейки, разбирам, че странно е, ала и вярно,

и най-познатото ни нещо преобразува се безкрайно.

Какво остава за човека, дори когато го познаваме,

самите ние се променяме, макар и да не го съзнаваме.

И как очакваме тогава, не е ли някак илюзорно,

че любовта ни ще е вечна и в нея ще ни е просторно?

Променяме се ние двама, менят се чувствата, съдбите,

обратното ще бъде драма, застой в оковите на дните.

И мисля, че така и трябва, назад не искам да се върна,

а любовта ни споделена в спокойна обич се превърна.

И сигурно ще е различна, защото още се развива.

Дано! И нека се мени! Тогава значи, че е жива!