22.08.2021 г., 12:00

Проникновения

502 0 0

Понякога копнея да изпитам

Съдба на някой друг; да се отвърна

от Себе си; до смърт да се наскитам.

И чак след век у Мен да се завърна.

 

Да бъда космонавт; да се изкáча

на най-самотната звезда и да открия

един забравен Малък Принц да плаче.

Сълзата му да причастѝ и Мен, самия.

 

Да бъда Лъч и с нежност да проникна

в най-тъмната Душа и да разтворя

листцата ѝ - на Слънце непривикнали.

С любов и ласка с Нея да поспоря.

 

Да бъда Пътя, който криволѝчи

през две Сърца; да бъда сам Сърцето

на нивга неизричано „Обичам!“;

на Обич неотгатнатото Цвете.

 

И две ръце, от чийто пръсти блика

най-щедра Светлина към две Очи –

очите, дето никой не надниква

и не повикват ничии лъчи.

 

И старт, и страст Човека да изстранствам;

във Бездната на всяко „Аз“ да слезна.

И Себе си захвърлил във Пространството, -

завинаги от Мене да изчезна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...