9.02.2021 г., 11:31  

Проникване

1.6K 2 16

Ще проникна в теб до дъно,

ще разкрия най-дълбоките ти тайни...

Във сънувано безсъние

двамата ще пием щастие омайно.

 

Ти ще бъдеш вечното ми вино,

аз пък твоят страстен елексир

и небето винаги ще бъде синьо,

с вятър носещ нежности и мир...

 

Ще проникна в личния ти свят,

ще те пусна в моя да живееш,

а звездите и над двамата ще бдят

щом сърцето ми... да вземеш ти успееш...

 

20.09.2014.

 

Георги Каменов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, адаш.
  • Хм, една здраво-любовна картина в началото... За червена точка.
    А накрая - ще я пуснеш, че и половината ще отнесе...
    Сериозно - любовна лирика със страст.
  • Димо, изтрих последния ти коментар. Със същото ще отвърна на всеки такъв, независимо чий е, който е страничен.
    Тази тема е прекалено дълбока и не е въобще за под творба в разделите, където е моята.
    Гюрхан и твоят също изтрих.
    Уважавам Ви, като творци, както уважавам и останалите такива тук, но не ми е приятно подобен спор да се води тук.
    С уважение:
    Георги Каменов.
  • Наистина темите обсъждани тук нямат нищо общо с творбата и нейната такава.
    Ще помоля да престанете и ако ще коментирате, да е тематично.
    Благодаря за разбирането.
  • През 864 г. цар Борис въвежда християнството като официална религия в България, НО нима то доброволно е било прието от българския народ?! Дори собственият му син е бил против християнството... Това са исторически факти.
    А колкото до въпроса ти, дето не знам защо ми го задаваш, при условие, че аз съм будист, отговори си сам – аз не знам отговора.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...