Пропаст

Любима моя!... Скъпа и прекрасна,

ти чуеш ли любовния ми зов

ела при мен в картирата ми тясна

и пак ще спорим: „Има ли любов?...”

Увисени ще гледат от стените

реликвите от Миналото пак;

а в ъглите – носталгия от дните

на Времето в натрупания мрак...

Внезапно спрял будилника на скрина

в безсмислен опит Времето да спре,

ще дорисува цялата картина

на Пропаст –  удивително добре...

А ние от страни срещуположни

на зиналата бездна между нас –

пресипнали ще си крещим тревожни

на ехото със дрезгавия глас...

И в цялата безумна суматоха

объркани ( макар и не съвсем!)

ще мине покрай нас Една епоха

във опит някак да се разберем...

Без мóстове дори на двата бряга,

които необмислено сами

съборихме, когато се разбяга

Животът ни на четири страни...

А с четири арабски черни коня,

препуснали влудяващо в галоп --

така и не успях да те догоня

на Времето в подмолния въртоп...

И днес стоим до Пропастта объркани,

сгъстяват се край нас мъгла и мрак –

терзаем се, че може би сме сбъркали

и нищо няма да се върне пак...

Там долу, в Преизподнята, където

в Живота всеки миг съм разпилял:

опитвам се да събера парчетата,

но е дълбоко и съм закъснял...

... А Пропастта е властната повеля

фактически на Времето сега

и не сантиментално ни разделя

подобно на прииждаща река...

И трябват ми на ангели крилата,

илѝ на птици прелетни поне́,

над Пропастта да мина като вятър

на Времето след лудите коне́...

... И на брега при тебе, там, оттатък

от твоята страна на Пропастта,

да изживеем, даже да е кратък,

пак: Общият ни дял от Вечността!...

22.12.2017.