12.11.2010 г., 21:26 ч.

Пропаст 

  Поезия » Философска
802 0 6
А толкова ми е дълбока пропастта!
И толкова примамливо сега ме кани...
Дали към дъното ù искам да летя
в мига, когато ще съм пеперуда - знам ли?!
А плитък бе животът ми насреща ù,
все равни пътища вървях - утъпкани...
Но време е да се проборя с нищото,
да се превърна в цвете, та дори и стъпкано...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Предложения
: ??:??