20.01.2020 г., 7:58 ч.

Пропукан лед 

  Поезия
339 0 2

ПРОПУКАН ЛЕД

 

Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено.

 

Облаци танцуват с безразличие.
Дъждовните капки солено болят.
Душата се свива до отричане.
Минутите обратно времето броят

 

миговете щастие преминало
през илюзии и пясъци пустинни,
до кръстопътен грях пристигнало
и ледовете на любови зимни.

 

След греха осъзнат... е пречистване.
Прошките белезите си оставят.
Но ледовете се топят избистрени.
Път на живот достоен проправят.

 

19 01 2017
 

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Какво? Вижда ти се прекалено оптимистичен завършека и си казваш - А дано, ама на дали. щото и на мен така ми се вижда, но ме обвиняват в песимизъм.
  • Симпатяга.
Предложения
: ??:??