Jan 20, 2020, 7:58 AM

Пропукан лед

Poetry

728 0 2

ПРОПУКАН ЛЕД

Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено.

Облаци танцуват с безразличие.
Дъждовните капки солено болят.
Душата се свива до отричане.
Минутите обратно времето броят

миговете щастие преминало
през илюзии и пясъци пустинни,
до кръстопътен грях пристигнало
и ледовете на любови зимни.

След греха осъзнат... е пречистване.
Прошките белезите си оставят.
Но ледовете се топят избистрени.
Път на живот достоен проправят.

19 01 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

NadeBo (Надежда Борисова)

Благодаря! Какво? Вижда ти се прекалено оптимистичен завършека и си казваш - А дано, ама на дали. щото и на мен така ми се вижда, но ме обвиняват в песимизъм.

2020-01-21T21:24:50+02:00
генек (Георги Коновски)

Симпатяга.

2020-01-20T15:36:56+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0