29.09.2022 г., 23:09

Пропукване

691 2 4

Не можем да лъжем света, че сме същите!

Все пак този свят не е от вчера.

На видни места положил е кръстове,

но никой не иска да ги намери.

 

Месиите са вече старовремска измислица.

Спасение търси всеки за себе си.

Животът разсейван от толкова "истини"

и съвети, накрая обърка си ребуса.

 

И всеки се хвана за своята вяра-

светът се разпадна на куп възприятия.

И никой не чу във цялата врява

как се пропуква (под всички) земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...