Sep 29, 2022, 11:09 PM

Пропукване

  Poetry
687 2 4

Не можем да лъжем света, че сме същите!

Все пак този свят не е от вчера.

На видни места положил е кръстове,

но никой не иска да ги намери.

 

Месиите са вече старовремска измислица.

Спасение търси всеки за себе си.

Животът разсейван от толкова "истини"

и съвети, накрая обърка си ребуса.

 

И всеки се хвана за своята вяра-

светът се разпадна на куп възприятия.

И никой не чу във цялата врява

как се пропуква (под всички) земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...