Sep 29, 2022, 11:09 PM

Пропукване

  Poetry
689 2 4

Не можем да лъжем света, че сме същите!

Все пак този свят не е от вчера.

На видни места положил е кръстове,

но никой не иска да ги намери.

 

Месиите са вече старовремска измислица.

Спасение търси всеки за себе си.

Животът разсейван от толкова "истини"

и съвети, накрая обърка си ребуса.

 

И всеки се хвана за своята вяра-

светът се разпадна на куп възприятия.

И никой не чу във цялата врява

как се пропуква (под всички) земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...