Пропуснатото време ни наказва.

Последните надежди ни изпива.

Жестоко е и правила не спазва.

Не сме поискали да сме щастливи.

Изгубили сме  нещо безвъзвратно -

най-светлите възможности навярно.

Не може времето да потече обратно -

сами сме се излъгали коварно.

Напразно жалиме, безсмислено сновеме...

Пропуснатият миг е литнал в бездна.

И смее ни се липсващото време,

че в съжаления безумни чезнем.

Грабни, човече, шанса си прекрасен!

Недей отстъпва в нищо - ни на йота...

Че утре ще е друго... то е ясно...

и току-виж, пропуснал си живота.