Пропуснатото време
Пропуснатото време ни наказва.
Последните надежди ни изпива.
Жестоко е и правила не спазва.
Не сме поискали да сме щастливи.
Изгубили сме нещо безвъзвратно -
най-светлите възможности навярно.
Не може времето да потече обратно -
сами сме се излъгали коварно.
Напразно жалиме, безсмислено сновеме...
Пропуснатият миг е литнал в бездна.
И смее ни се липсващото време,
че в съжаления безумни чезнем.
Грабни, човече, шанса си прекрасен!
Недей отстъпва в нищо - ни на йота...
Че утре ще е друго... то е ясно...
и току-виж, пропуснал си живота.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
