Прощално
ПРОЩАЛНО
Като запалено сено
жълтее слънце на баира.
На мене ми е все едно
живея ли, или умирам.
Дали се любя със жени
във окъселите си нощи.
И колко ми остават дни
да ходя по земята още.
Готов съм вече да умра.
Дървото мое пусна корен.
Съдбата беше с мен добра –
живях добре и зло не сторих.
За никого не ме боли.
И никой няма да ме помни.
И нека да растат бодли,
вместо венци над мен огромни.
И нека – бял като платно –
издигне месецът секира.
Вървя в пламтящото сено
и вече част съм от Всемира.
15 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 5, 40 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
