Прощално
ПРОЩАЛНО
Като запалено сено
жълтее слънце на баира.
На мене ми е все едно
живея ли, или умирам.
Дали се любя със жени
във окъселите си нощи.
И колко ми остават дни
да ходя по земята още.
Готов съм вече да умра.
Дървото мое пусна корен.
Съдбата беше с мен добра –
живях добре и зло не сторих.
За никого не ме боли.
И никой няма да ме помни.
И нека да растат бодли,
вместо венци над мен огромни.
И нека – бял като платно –
издигне месецът секира.
Вървя в пламтящото сено
и вече част съм от Всемира.
15 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 5, 40 ч.
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
