Можеш ли да ми прошепнеш
неща които искаш да почувстваш,
бих дал ти всичко да откраднеш
от сърцето ми
и с твоето да ме събуждаш.
Мислиш ли за залеза със мен,
чудя се къде ли си сега,
помниш ли какво ти обещах във онзи ден,
видя ли поне в очите ми искра?
Така желая твоите прегръдки сладки,
да ми обещаеш,че съм единствен и незаменим,
зная,че може дълго да те чакам,
дори и да откриеш любовта далече ти.
Но така искам да се будя до лицето ти
не бих промълвил и думичка във този миг,
ще те милвам и вплитам пръсти във косите ти,
ще ти прошепна колко те обичам.
Ще чуеш тихо гласът ми във съня ти,
ще отвориш очите си изпълнени с любов,
ще ме целунеш страстно,
ще ме прегърнеш властно,
но тъй женствено,че ще разпръснеш върху ми сутринта.
Можеш ли да ми прошепнеш нежно,
че обичаш как светлината отразява се в очите ми,
искаш ли да ме плениш,
да докоснеш плахо и душата,
да усетиш със зората устните ми.
© Христо Всички права запазени