26.11.2009 г., 14:35

Прошка

857 0 7

Пръст в ръцете

Прах в очите

Кал след дъжд...

 

Нека да отмием всичко с прошка

Да дадем на любовта ни

Шанс да оцелее

И да нямаме копнеж

По загубеното “Вчера”

И да нямаме причина

Да си казваме “А беше...”

Да се питаме “Защо...?”

И да стигнем края с болка

 

 

 

Усмихни се слънце мое

Днес е време да сме живи

Вчера беше безвъзвратно

Утре може и да няма...

 

 

 Ф.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фирдес Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...