Пръст в ръцете
Прах в очите
Кал след дъжд...
Нека да отмием всичко с прошка
Да дадем на любовта ни
Шанс да оцелее
И да нямаме копнеж
По загубеното “Вчера”
И да нямаме причина
Да си казваме “А беше...”
Да се питаме “Защо...?”
И да стигнем края с болка
Усмихни се слънце мое
Днес е време да сме живи
Вчера беше безвъзвратно
Утре може и да няма...
Ф.
© Фирдес All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
