danigallery (Йорданка Господинова) 7 март 2011 г., 0:02

Прошка 

  Поезия » Друга

1952 0 13

Прощаваме... Защо ли там, в душата

е някак малко тъжно от това?

В съня ти аз се приютявам, мамо,

за прошка, и с наведена глава…

 

Не се събуждай, тъкмо си заспала...

Аз мъничко при теб ще поседя,

ще те докосна по косата бяла -

при теб се върна твойта дъщеря...

 

Прости ми, че животът ми препусна.

Виновна съм - отново закъснях.

За прошка даже време не намирам,

но днес за малко някак си успях.

 

Църковните камбани бият в мрака,

във въздуха ухае на тамян,

а ти се радваш... Днес  се върнах, мамо,

любимата ти, лоша дъщеря…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.