Mar 7, 2011, 12:02 AM

Прошка 

  Poetry » Other
2571 0 12

Прощаваме... Защо ли там, в душата

е някак малко тъжно от това?

В съня ти аз се приютявам, мамо,

за прошка, и с наведена глава…

 

Не се събуждай, тъкмо си заспала...

Аз мъничко при теб ще поседя,

ще те докосна по косата бяла -

при теб се върна твойта дъщеря...

 

Прости ми, че животът ми препусна.

Виновна съм - отново закъснях.

За прошка даже време не намирам,

но днес за малко някак си успях.

 

Църковните камбани бият в мрака,

във въздуха ухае на тамян,

а ти се радваш... Днес  се върнах, мамо,

любимата ти, лоша дъщеря…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??