Melanie (Елица Георгиева)
157 337

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

Затвори

Прошка... 

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

• Веси_Еси (Еси)

  2018-02-09T21:02:01+02:00
  Ели, представям си какво ти е коствало, но това е единствения път - да простим. Иска се много сила, но трябва да простим, както на този, който ни е наранил, така и на себе си. Поздравявам те за невероятно силния стих и за пътя, който си изминала!
• Mitvans (Иванъ Митовъ)

  2018-02-09T14:12:46+02:00
  С интерес прочетох стихотворението за прошката. И коментарите за него. Не е лесно да се прости на човек, който ни е наранил. Но няма друго средство да се освободим от вината и омразата, гнева и др. които ни обхващат след предателството. Нужно е да се прости. Не заради друго, а поради необходимостта да се освободим от последствията на негативните чувства, които ни обземат и които водят само до болести. Този, който наранява ще си носи своите последствия от вселената (Бог) - тя раздава правда. Ако обичаме себе си, нужно е да освободим от последствията на предателството тялото, духа и душата и не на последно място клетките, от които е съставено тялото. Защото обидата, вината, омразата и т.н. се запаметяват на клетъчно ниво и не се ли освободят, душата ги пренася в следващи животи и неминуемо водят при друг живот да се срещнат отново и пострадалият да върне удара с удар, според закона на кармата. Прощавайки, човек освобождава всички негативни връзки, произнасяйки думите: "Обичам те".
• Melanie (Елица Георгиева)

  2018-02-09T10:44:40+02:00
  Ирина, мисля че след предателство болката остава завинаги.Въпрос на собствен избор е да я притъпим, това се получава с времето и нарастването на разстоянието между преди и сега. Въпроса е да помним, а за да не бъдем пак наранени, човека който ни е причинил това, трябва да няма достъп до нас. Прошката ограничава достъпа. Така усещам от личните ми наблюдения.
  Тъмно небесен, войнствено си настроен. Войникът у мен също е привърженик на максимата око за око, зъб за зъб. Трябва да ти кажа, обаче, че всъщност не е необходимо ние да правим нищо по отношение на враговете. Вселената сама взема мерки да поддържа баланса и да нанася ответни удари. Пак ти го казвам от собствен опит. Във времето, в което живеем кармичните удари се нанасят много скорострелно, не се чака ново прераждане. Вървим усилено към прочистване и установяване на нов космически баланс, а той не търпи незачистени грешки!
  Усмихнат петъчен ден!
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2018-02-08T17:05:49+02:00
  Прошката освобождава от чувството за вина... И мъст.
• Иржи (Ирина Филипова)

  2018-02-08T10:58:13+02:00
  Прошката изисква сила и възпитание на чувствата.Но в подсъзнанието ни винаги остава една горчива нишка,винаги те държи на щрек,че разочарованието ти може да се повтори....Това е нещо като счупен предмет и залепен...но там все си личи...А има и неща,които не се прощават-като например един объркан живот и ти да си милостив към човек,който те е ....убил!О,не!Той е вече "кауза пердута".Виж,какви размисли ми докара ,Ели с твоя стих?!Ти,изглежда си по-добра от мен.....
• Melanie (Елица Георгиева)

  2018-02-08T10:32:04+02:00
  Вики, както ми казаха приятели прошката освобождава най-вече самите нас. На моя обект на прошка не му пука за никой и нищо. Мачка и гази наред, без значение на методи и начини. Но това е нейния път. За мен беше важно да простя това, което ми причини на мен. Много отдавна преди 10 години. Не мога да мразя, но една тъпа болка остана у мен и живях с нея години наред. С нея най-вече искам да се справя. Вярвам, че това е и начин да преодолея гравитацията и трайно да си остана само горе във високото, а не разкъсвана между земята и небето... Прегръщам те, Вики и ти благодаря! Усмихнат ден!
• Самодива (Вики)

  2018-02-08T10:25:31+02:00
  Не е лесно да се прости, но винаги си струва. Лично за нас. Поздрави, Ели!
• Melanie (Елица Георгиева)

  2018-02-08T10:23:23+02:00
  Много ти благодаря, Таня! Много дълъг път трябваше да извървя, за да реша да простя на един човек. Прошката като действие изисква достатъчната доза мъдрост, а тя се натрупва след като дълго сме се лутали и страдали по отредения път. Радвам се, че пораствам по отношение на чувствата. Щастлива съм, че стихчетата ми ти харесват. Аз съм далеч от професионалната поетична лига, по-скоро мислите ми се подреждат стихотворно и ги споделям за да бъдат полезни и позитивно мотивиращи евентуално и за някой друг, освен за мен! Пожелавам ти от сърце ведър и усмихнат ден!
• toxin (Таня Донова)

  2018-02-08T10:17:00+02:00
  Предвари ме с коментара си, и както вече казах, харесвам стила ти - изчистен и емоционален, а колкото до прошката, смятам, че по-лесно се живее, когато човек е свободен от оковите й!