Feb 8, 2018, 10:09 AM

Прошка...

968 2 9

Прошка...

             

                          Посветено

 

Прощавам ти. У мене се събират
небето и земята. Вечността.
Те пътя си в безкрайното намират.
Вълшебен път към мен в реалността.
Дълбоко в себе си те оцветявам,
превръщам те във песен и дъга
и стари чувства с плам изпепелявам,
възраждам се аз нова за света.
Добра да бъдеш тихо те заклевам.
Заравям миналото във пръстта.
От силата на вятъра си вземам
и с нея ти дарявам свобода.
В дълбокото ми блесват пак кристали –
сълзите ми това са. Те шептят.
Превръщат се във атомни скрижали
и в мене като лава се топят.
Спокойствие усещам във кръвта си,
отново съм аз силна светлина,
до дъното простила на врага си,
разпервам пак вълшебните крила.
И те ме водят горе. Нависоко.
Далеч от бури. Гнет. И от смъртта.
Пречистено е моето дълбоко.
И в мене грее само любовта.

 

07.02.2018г.
Елица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ели, представям си какво ти е коствало, но това е единствения път - да простим. Иска се много сила, но трябва да простим, както на този, който ни е наранил, така и на себе си. Поздравявам те за невероятно силния стих и за пътя, който си изминала!
  • С интерес прочетох стихотворението за прошката. И коментарите за него. Не е лесно да се прости на човек, който ни е наранил. Но няма друго средство да се освободим от вината и омразата, гнева и др. които ни обхващат след предателството. Нужно е да се прости. Не заради друго, а поради необходимостта да се освободим от последствията на негативните чувства, които ни обземат и които водят само до болести. Този, който наранява ще си носи своите последствия от вселената (Бог) - тя раздава правда. Ако обичаме себе си, нужно е да освободим от последствията на предателството тялото, духа и душата и не на последно място клетките, от които е съставено тялото. Защото обидата, вината, омразата и т.н. се запаметяват на клетъчно ниво и не се ли освободят, душата ги пренася в следващи животи и неминуемо водят при друг живот да се срещнат отново и пострадалият да върне удара с удар, според закона на кармата. Прощавайки, човек освобождава всички негативни връзки, произнасяйки думите: "Обичам те".
  • Ирина, мисля че след предателство болката остава завинаги.Въпрос на собствен избор е да я притъпим, това се получава с времето и нарастването на разстоянието между преди и сега. Въпроса е да помним, а за да не бъдем пак наранени, човека който ни е причинил това, трябва да няма достъп до нас. Прошката ограничава достъпа. Така усещам от личните ми наблюдения.
    Тъмно небесен, войнствено си настроен. Войникът у мен също е привърженик на максимата око за око, зъб за зъб. Трябва да ти кажа, обаче, че всъщност не е необходимо ние да правим нищо по отношение на враговете. Вселената сама взема мерки да поддържа баланса и да нанася ответни удари. Пак ти го казвам от собствен опит. Във времето, в което живеем кармичните удари се нанасят много скорострелно, не се чака ново прераждане. Вървим усилено към прочистване и установяване на нов космически баланс, а той не търпи незачистени грешки!
    Усмихнат петъчен ден!
  • Прошката освобождава от чувството за вина... И мъст.
  • Прошката изисква сила и възпитание на чувствата.Но в подсъзнанието ни винаги остава една горчива нишка,винаги те държи на щрек,че разочарованието ти може да се повтори....Това е нещо като счупен предмет и залепен...но там все си личи...А има и неща,които не се прощават-като например един объркан живот и ти да си милостив към човек,който те е ....убил!О,не!Той е вече "кауза пердута".Виж,какви размисли ми докара ,Ели с твоя стих?!Ти,изглежда си по-добра от мен.....

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...