Прошка
молитвено пръсти преплитам
и отключвам в сърцето надежди
затворени зад железни врати...
проскърцват самотно и малко зловещо -
дихание от заспали мечти...
а онази Надежда, последната...
още несъбудена спи...
в молитва свеждам глава
думи се блъскат в душата ми
търся верните...
онези, с които пътя към себе си
като с дребни трохи ще маркирам...
а онази, последната, Вяра...
едва жива още кълни...
молитвено нагоре поглеждам
към нечий чужд хоризонт -
буревестник излита със вик
и вещае поредната буря...
а в очите ми
последната Мъдрост
гневна заплита двоен език...
душата ми, уморена,
прошката
неизмолена ще даде...
а сърцето... сърцето ми,
на мен самата...
дали ще намери силите
за погубената
последна Любов...
да прости...
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
