Прошка
молитвено пръсти преплитам
и отключвам в сърцето надежди
затворени зад железни врати...
проскърцват самотно и малко зловещо -
дихание от заспали мечти...
а онази Надежда, последната...
още несъбудена спи...
в молитва свеждам глава
думи се блъскат в душата ми
търся верните...
онези, с които пътя към себе си
като с дребни трохи ще маркирам...
а онази, последната, Вяра...
едва жива още кълни...
молитвено нагоре поглеждам
към нечий чужд хоризонт -
буревестник излита със вик
и вещае поредната буря...
а в очите ми
последната Мъдрост
гневна заплита двоен език...
душата ми, уморена,
прошката
неизмолена ще даде...
а сърцето... сърцето ми,
на мен самата...
дали ще намери силите
за погубената
последна Любов...
да прости...
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
