Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
20.01.2017 г., 11:30 ч.

Прошка 

  Поезия
527 5 9


Ударих куче. Гледам си ръцете,
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.

 

Сега лежат доволни като котки
и с меки пръсти мачкат, мачкат нищото...
Каква завидна мекушава кроткост
е скрила грубиянството на хищника.

 

Нима и в мене злото се пробуди? –
Страхувам се от срещата с очите му.
Доброто – като крехка пеперуда,
току-виж се изплашило и литнало.

 

И аз стоя притискайки клепачи,
намразила (за болката) ръцете си.
Удареното кученце обаче,
ги близна и притисна в тях нослето си.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??