Прошка
Ударих куче. Гледам си ръцете,
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.
Сега лежат доволни като котки
и с меки пръсти мачкат, мачкат нищото...
Каква завидна мекушава кроткост
е скрила грубиянството на хищника.
Нима и в мене злото се пробуди? –
Страхувам се от срещата с очите му.
Доброто – като крехка пеперуда,
току-виж се изплашило и литнало.
И аз стоя притискайки клепачи,
намразила (за болката) ръцете си.
Удареното кученце обаче,
ги близна и притисна в тях нослето си.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
