Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
20 янв. 2017 г., 11:30

Прошка 

  Поэзия
477 5 9


Ударих куче. Гледам си ръцете,
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.

 

Сега лежат доволни като котки
и с меки пръсти мачкат, мачкат нищото...
Каква завидна мекушава кроткост
е скрила грубиянството на хищника.

 

Нима и в мене злото се пробуди? –
Страхувам се от срещата с очите му.
Доброто – като крехка пеперуда,
току-виж се изплашило и литнало.

 

И аз стоя притискайки клепачи,
намразила (за болката) ръцете си.
Удареното кученце обаче,
ги близна и притисна в тях нослето си.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??