1.09.2006 г., 22:43 ч.
Прошка
Защо, кажи, дошъл е краят?
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.
Нима ще трябва всичко да преглътна?
Яростта в дланите си да изгоря?!
Тъй лесно примирението си да прегърна -
с огън омразата си да потуша.
Това ли възмездие непрестанно чаках -
думите в мълчание да облека.
За това ли превивах се и плаках?
И как обидата си да покося?!
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Е! Кажи ми как да ти простя?!
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.
Нима ще трябва всичко да преглътна?
Яростта в дланите си да изгоря?!
Тъй лесно примирението си да прегърна -
с огън омразата си да потуша.
Това ли възмездие непрестанно чаках -
думите в мълчание да облека.
За това ли превивах се и плаках?
И как обидата си да покося?!
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Е! Кажи ми как да ти простя?!
© Пепп Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Емоция и обида,но...ти прости-живота продължава!
Поздрави!
-
Трудно е ,как се дава прошка
щом някой поругал е същността.
Това не е просто човешка грешка
по лошо е-убийство на личността.
Поздрав за силния стих
и усмивка в този час тих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
поздрави и за този стих!