11.03.2019 г., 1:17 ч.

Прошка 

  Поезия » Философска
443 7 12

Нищо не искам!

С песен повивам душата.

Злобният писък

люти закани подмята.

 

Нищо не искам!

В люлката слънце люлея.

Вятър разплисква 

черна магия под нея.

 

Нищо не искам!

С обич ви гледам в очите.

Ваш си е рискът.

Може и да победите.

 

Ала тогава

аз ще съм пътник към рая.

И ви прощавам.

Пътя към прошката зная.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Наденце! Празникът ми придоби нови емоционални измерения с поздравите на приятелите- откровенци!
  • Честит рожден ден, Марийче!
  • Колко точно и красиво си определил прошката, Гавраил! Радвам се на постоянството, с което четеш и коментираш стиховете ми! Благодаря ти!
  • Прошката,тази душевна пътечка към човечността.
  • В тази недоизказаност след името ми откривам стаена подкрепа за написаното от мен. Благодаря ти, Бяла Орхидея!
  • Мария!...
  • Силве, думите ти ме направиха щастлива!
    Наде, Иване, благодаря, че не подминахте маята прошка!
  • Хубав стих за прошката! Поздравления!
  • Пречистване е едно от свойствата на поезията ти, Мария. Благодаря 🌹.
  • Марийче!
  • Дано Прошката ви е била необходима, дадена от сърце и е осветлила душата ви, момичета!
    Благодаря ви!
  • "С песен повивам душата, ... пътя към прошката зная..." Прошката към себе си е най-важна!...
    „До колко пъти да простя?“ – „На 70 места по 7.“ А това показва само степента на Любовта. Само Божествената Любов може да прощава така. ." Учителя, Беседа, държана на 27 януари 1924 г.
    Благодаря Мария! Хареса ми, препоръчвам.
Предложения
: ??:??