Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
2.03.2020 г., 10:40 ч.  

Прошка 

  Поезия
420 8 13

Все някой ден създание космично,
ще се родя. Вселена си създавам.
Обидите не ще приемам лично
и лесно, много лесно ще прощавам.

 

Все някой ден, простила всяка грешка,
слънца ще нося в своите зеници.
Все някак си ще свикна да съм пешка.
По-силна от притворните царици.

 

Все някой ден...А днес, сега живея,
дъга в душата, обич, вятър, лято,
дори нахалост да ги разпилея,
сърцето ми е с пътища богато.

 

И всеки път разцъфва, като цвете,
забравям, всяка болка и умора.
Прощавам ви и моля ви: Простете!
Човечни да сме. Или само хора.

 

И всъщност вековечен е въпросът,
а отговорът плаща се - с душата.
Човеците прощават, но не просят,
а хората?...Не тяхна е вината...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??