Nebula_Of_Poetry (Nebula)
29 37
13.09.2023 г., 0:20 ч.

Прошка 

  Поезия » Друга
436 6 3

Прости ми, татко, че израснах плах,

че нямах мъжката ти сила да остана прав,

че падах на земята все, потънал в страх,

от ударите тежки и лютивия ти гняв!

 

Прости ми, че съм вече мъж голям,

а не научих твоя свят урок,

че някак оцелях в живота сам,

не те последвах подир сладкия порок!

 

Прости ми, майко, че не съм до теб!

Прости ми, че и ти до мен не беше,

че се просягах с две ръце към теб,

а болката ми да съзреш не щеше!

 

За прошка моля те сега,

че белезите от колана заздравяха,

че остана в рани моята душа,

очите кървави сълзи редяха!

 

Простих си аз, че не познавах жал,

че на лице си носих синята премяна,

че друг порок в живота съм избрал,

обич да дарявам, без да искам в замяна!

 

Простих си, че човекът в мен не се погуби,

че се научих скръб и болка да търпя,

че ме събра животът с хора други,

които да търпят от мене обичта!

© Nebula Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??