Прошка
Прости ми, татко, че израснах плах,
че нямах мъжката ти сила да остана прав,
че падах на земята все, потънал в страх,
от ударите тежки и лютивия ти гняв!
Прости ми, че съм вече мъж голям,
а не научих твоя свят урок,
че някак оцелях в живота сам,
не те последвах подир сладкия порок!
Прости ми, майко, че не съм до теб!
Прости ми, че и ти до мен не беше,
че се просягах с две ръце към теб,
а болката ми да съзреш не щеше!
За прошка моля те сега,
че белезите от колана заздравяха,
че остана в рани моята душа,
очите кървави сълзи редяха!
Простих си аз, че не познавах жал,
че на лице си носих синята премяна,
че друг порок в живота съм избрал,
обич да дарявам, без да искам в замяна!
Простих си, че човекът в мен не се погуби,
че се научих скръб и болка да търпя,
че ме събра животът с хора други,
които да търпят от мене обичта!
© Nebula All rights reserved.
