29.12.2007 г., 12:55

Прошка

1K 0 8

        "Прошка"

-------------------------



Дали за теб съм аз все още онзи същият,

признавам, че не бях добър и че постъпих зле,

но аз човек съм и за мен присъщо е,

да бъркам и да обещавам, че следващия път ще бъде по-добре.



Но ето, времето отмина,

безвъзвратно отлетяха ден след ден,

но споменът за туй, което бе преди го има,

има ни и нас - и теб, и мен.



И нека всичко лошо да забравим,

и нека само хубавото да остане в този час,

и нека времето във спомена забавим,

и нека винаги приятелство да има между нас.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ..."нека времето във спомена забавим"..."О,миг поспри,тъй хубав си..."
    Понякога не можем да забравим, човешко е , нали?!
  • Само силните хора искат прошка! Поздравления!
  • Харесва ми как пишеш, Венци!!! Поздравления и за този искрен стих!!!
  • Малко мъже намират сили да си признаят грешката и да поискат прошка.Начинът няма значение.
    Поздрави от мен ,Венци!!
  • Нека помним само доброто, злото просто да бъде забравено...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...