Dec 29, 2007, 12:55 PM

Прошка

  Poetry » Love
1K 0 8

        "Прошка"

-------------------------



Дали за теб съм аз все още онзи същият,

признавам, че не бях добър и че постъпих зле,

но аз човек съм и за мен присъщо е,

да бъркам и да обещавам, че следващия път ще бъде по-добре.



Но ето, времето отмина,

безвъзвратно отлетяха ден след ден,

но споменът за туй, което бе преди го има,

има ни и нас - и теб, и мен.



И нека всичко лошо да забравим,

и нека само хубавото да остане в този час,

и нека времето във спомена забавим,

и нека винаги приятелство да има между нас.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Димов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ..."нека времето във спомена забавим"..."О,миг поспри,тъй хубав си..."
    Понякога не можем да забравим, човешко е , нали?!
  • Само силните хора искат прошка! Поздравления!
  • Харесва ми как пишеш, Венци!!! Поздравления и за този искрен стих!!!
  • Малко мъже намират сили да си признаят грешката и да поискат прошка.Начинът няма значение.
    Поздрави от мен ,Венци!!
  • Нека помним само доброто, злото просто да бъде забравено...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...