10.01.2006 г., 17:32

ПРОШКА

984 0 7

ПРОШКА


На колене съм -
искам прошка!
Аз мога да поема
своята вина.
Аз чакам.
Преглъщам тихо
неканени,
но тръгнали сълзи.
На колене съм!
МОЛЯ ПРОШКА!
Очаквам твоята ръка.
Ще ме прегърнеш
или ще ме блъснеш?

На колене съм -
чакам прошка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърцето ми в ръцете ти пулсира.
    Ако поискаш, можеш да го задушиш!?!
    ...
    За теб усмивката си пазех –
    при мене да те доведе.
    Не си оставих нищо.
    Така аз мога само да ти кажа –
    за прошката – "Благодаря!"

  • Трогателно! Много добре казано!
    Поздрав за стиха! Великолепен е!
  • харесва ми!много даже!баз значение от повода,по който е написано,просто е страхотно!много е вярно,деиствително- или ще ти простят,-или не просто продалажаваш напред
  • Всъщност това е алегория, не получих прошка, а така се стремях към нея, е не винаги става, както ни се иска на нас самите, благодаря за съчувствието и милите думи!
  • Много е лошо когато не получиш прошка,но още по-лошо е когато уж я получиш,а постоянно ти натякват грешката ти и колко благосклонни са били,за да ти простят...Така че горре главата и никога на колене пред когото и да е :о) 6+ за стихчето :о)

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...