13.03.2014 г., 17:08

Прошка, простете, не искам

993 0 2

Леден вятър навънка се киска:
хорските думи крият измама...
Прошка, простете, вече не искам,
прошка съм искал само от мама.

Знам, Неделя е днес, Сиропустна,
и какво от това, ми кажете...
Нямам я мама с кротките устни,
да прости на сина греховете...

И по Богq и по Дявола черeн -
днес ще ровим църковната плесен.
Аз оставам на себе си верeн -
щом не съм вечен, значи съм грешен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...