Прошка /вариант 2 на "Виновен си"/
ПРОШКА
Виновен си... за огнените думи,
които парят в гърлото ми нощем.
За мислите ми толкова безумни,
забравили за милости и прошки.
Виновен си за дните безутробни
и за безлунните ми бледи нощи.
За капките в очите ми дъждовни,
попили до разхалтените кости.
Виновен си за стъпките бездомни,
изпити от пръстта за Бог да прОсти.
За миговете тъжно импресивни,
подминали ме, без да ме докоснат.
Виновен си, Животе и... прости ми
несретната борба за двата гроша,
те за Херон Лодкаря са - спести ги,
а греховете ми запращай в коша...
Не си виновен, казваш - докажи ми
и нека правилата ти тъй прости
да бъдат по човешки изпълними,
усмивката ти мило да ме топли.
Ако ли не - сега да помълчиме...
Понякога мълчанието ни е прошка.
Виновна съм и аз, но ти прости ми,
че те обичам и жадувам още!
2007г. / променено- 2017г/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Санд Всички права запазени
