Непримирим си. Лесно не прощаваш.
Задържаш дълго в себе си яда.
Обидите не можеш да забравиш.
Готов си да загърбиш обичта.
Готов си да наказваш непрестанно
за крива дума, литнала неволно.
Понякога лекуваш стари рани,
но и самият ти нанасяш нови.
А аз безкрайно чаках да се върнеш,
за да се сгуша в топлите ти длани...
Без прошки и вини да ме прегърнеш.
И да си тръгнеш... Или да останеш.
Виновна или праведна, не искам
от чувствата си пак да се отричам.
Защото помня тази древна истина -
че прошката се дава със обичане.
© Бианка Габровска Всички права запазени