Jul 9, 2010, 11:07 AM

Прошката 

  Poetry » Other
1433 2 26



Непримирим си. Лесно не прощаваш.
Задържаш дълго в себе си яда.
Обидите не можеш да забравиш.
Готов си да загърбиш обичта.

Готов си да наказваш непрестанно
за крива дума, литнала неволно.
Понякога лекуваш стари рани,
но и самият ти нанасяш нови.

А аз безкрайно чаках да се върнеш,
за да се сгуша в топлите ти длани...
Без прошки и вини да ме прегърнеш.
И да си тръгнеш... Или да останеш.

Виновна или праведна, не искам
от чувствата си пак да се отричам.
Защото помня тази древна истина -
че прошката се дава със обичане.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??